Ерготерапията като професия

„Медицината има за цел да лекува заболяванията, а ерготерапията – да предотврати и ограничи загубата на способност, произтичаща от тях“ 

(Mary Reilly)

Ерготерапията осигурява възможност за  максимална степен на самостоятелност и независимост на лица с физически, умствени и емоционални отклонения чрез развиване, възстановяване, поддържане или промяна в ежедневните им умения за самообслужване и трудова дейност. Освен това ерготерапевтите спомагат за  компенсирането на трайно увредени функции чрез адаптиране на домашната, училищна и работна среда. Основна цел на ерготерапевтичната интервенция е да осигури пълно и активно участие на хората с увреждания в обществения живот и да подобри качеството на техния живот. Отличителна особеност на ерготерапията е холистичният подход към клиента, който е поставен в центъра на терапевтичния процес.

В официалното становище на Световната федерация на ерготерапевтите (World Federation of Occupational Therapists, WFOT) е дадена следната дефиниция:

„Ерготерапията е клиент-центрирана здравна професия, насочена към промоция на здравето и благополучието чрез участие в дейности“ (WFOT, 2010).

В света ерготерапията е добре позната и доказала своята ефективност професия в сферата на социалните и здравните услуги за деца и възрастни с увреждания и в неравностойно положение. У нас тя е вписана под код 2269-6002 в Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България, както и в редица други нормативни документи, но все още мястото и ролята на ерготерапевта в методиките за социалните услуги и стандартите за медицинско обслужване не са точно и еднозначно регламентирани. Причините за това са дефицитът на специалисти с професионална квалификация „ерготерапевт“ на пазара на труда, както и липсата на достатъчно познания за областта на приложение на професията.