Ерготерапия в педиатрията

Ерготерапията осигурява възможност за максимална степен на самостоятелност и независимост на деца с физически, умствени и емоционални отклонения чрез развиване, възстановяване, поддържане или промяна в ежедневните им умения за самообслужване и трудова дейност.

Основната роля на ерготерапевта е да оценява затрудненията на детето в ежедневните дейности, които се дължат на физически и психически увреждания или изоставане в развитието.

Ерготерапевтът работи с детето, неговите родители и учители в търсене на решения за преодоляване на затрудненията и подобряване качеството на живот. Насърчава в максимална степен развиване на самостоятелност на детето в ежедневните дейности, обучението и игрите и допринася за повишаване на независимостта, достъпността и безопасността на домашната среда.

Как работи ерготерапевтът с деца:

• Установява трудностите на детето в ежедневните дейности.
• Подбирa значими за детето дейности и ги адаптира с цел да стимулира неговото развитие и независимост.
• Прави оценка и препоръчва оборудване и адаптиране на околната среда с цел обезпечаване на достъпност, независимост и безопасност.
• Стимулира положителни модели за овладяване на гнева при деца с поведенчески разстройства (участие в активни игри или описание на чувствата в дневник вместо проява на насилие към другите деца).
• Работи с деца със сензорни нарушения или дефицит на вниманието с цел подобряване на техните умения за концентриране, както и на социалните умения.

Ерготерапевтът се фокусира върху сферите на дейност за всяко едно дете:

• Самообслужване: използва игри и ежедневни дейности за подобряване на фината моторика, които развиват уменията на детето да се самообслужва.
• Обучение: помага на хиперактивните деца да изпълняват поставените задачив часовете, стимулира изграждането на увереност у децата с увреждания за участие в извънкласни дейности.
• Игри: насърчава участието в игри на деца с психосоциални проблеми като аутизъм чрез развиване на техните умения да изчакват реда си и да споделят играчките си. Подбира подходящи сензорни играчки за улесняване на играта на деца със сензорни увреждания.

Освен това ерготерапевтите спомагат за компенсирането на трайно увредени функции чрез адаптиране на домашната и училищната среда.

Основна цел на ерготерапевтичната интервенция е да осигури пълно и активно участие на децата с увреждания в обществения живот и да подобри качеството на техния живот.

История на центъра

През 2013 г. към Асоциация на българските ерготерапевти е разкрита социална услуга – Център за социална рехабилитация и интеграция на деца и семейства в партньорство и с финансова подкрепа от международния алианс IMPACT и организациите Motivation (Румъния) и Frontline (Великобритания), които се ангажират с оказване на съдействие за безвъзмездно осигуряване на помощни средства. IMPACT се състои от четири неправителствени организации – Bethesda Lutheran Communities и Mosaic (САЩ), Bodelschwinghsche Stiftungen Bethel (Германия) и Bethphage (Англия), ангажирани с предоставяне на услуги и подкрепа за хора с увреждания в различни части на света.

Основната цел на партньорството е изграждане на устойчиви услуги в общността за деца с увреждания, отглеждани в семейна среда или социални услуги на територията на гр. Русе с фокус върху подкрепата за включване в учебния процес, терапевтични дейности (ерготерапия и кинезитерапия) и мотивация за участие в местната общност.

Услугата е предназначена за деца със специални потребности от 0 до 18 г. и техните семейства – родители, други деца в семейството, роднини. Приоритетно се работи с децата и семействата от гр. Русе с ограничени възможности и достъп до услуги и затруднения при осигуряването на здравните и образователни нужди на своите деца.

Дейностите, провеждани в центъра, включват оценяване, планиране на интервенция, консултиране и информиране, комплексна терапия (ерготерапия, кинезитерапия, логопедична терапия) и групови занимания. В допълнение се предоставят мобилни специализирани услуги в домашни условия (домашно консултиране и терапия), както и подкрепа за включване в учебния процес чрез работа в училищна среда. За целта са подписани споразумения с ОУ „Братя Миладинови“ – гр. Русе и ЦДГ „Русалка“ – гр. Русе, При заявка от други  населени места се прави оценка, предоставят се краткосрочни услуги и се изготвят домашни програми.

Родителите са въвлечени като партньори в работата с детето и това дава много по-голяма резултатност на работата на специалистите. Планирането на услугите се извършва съвместно, като дейностите са съобразени с нуждите от подкрепа на цялото семейство. Родителите получават изчерпателна информация за терапевтичния процес и всяка нова дейност предварително се обсъжда и съгласува с тях. През цялото време те участват с убеждението, че са водещи в процеса на предоставяне на специализирана подкрепа, както и че имат най-значима роля за постигнатите резултати. Изграждането на такова убеждение води до укрепването на техните родителски умения. Те повишават своята увереност в способността си да полагат адекватни грижи за своите деца и да управляват собствения си живот.

Освен за идентифициране на потребностите на детето родителите се ангажират и в определянето на своите приоритети, нуждата от подкрепа, силни страни и настоящи ресурси за предотвратяване или управление на риска за детето.

В периода 2014 – 2018 г. АБЕТ е лицензиран доставчик на социалната услуга Център за социална рехабилитация и интеграция на деца и семейства по смисъла на Закона за социално подпомагане и Правилника за приложението му. От 2017 г. финансовата подкрепа е прекратена поради организационни промени и преориентиране на приоритетите на алианса.

В отговор на заявената от семействата нужда и благодарение на тяхната подкрепа услугата се запазва като стопанска дейност на сдружението под наименованието Център за ерготерапевтични услуги на собствено финансиране.

Услугата е добила популярност не само сред родителите, но и сред други специалисти и услуги в региона и страната. Показателен за това е фактът, че работещите в центъра ерготерапевти са привличани като консултанти от утвърдени сдружения.

Ерготерапевтични услуги

Центърът предлага ерготерапевтична интервенция и оценка на деца с различни нарушения като: сензорноинтегративна дисфункция, обучителни затруднения, диспраксия, дефицит на вниманието и хиперактивност, изоставане в развитието, церебрална парализа, разстройства от аутистичния спектър, Синдром на Даун, генетични заболявания, зрителни и слухови нарушения, емоционални и поведенчески разстройства и др.

В Центъра се стремим да отключим потенциала на всяко дете и да подпомогнем развитието му чрез мотивационна рамка от игрови дейности. Имаме силен фокус върху практиката, основана на доказателства. Ние планираме и координираме персонализирани терапевтични програми, които да отговарят на индивидуалното състояние и нужди на всяко отделно дете, като целта на всяка от тези програми е да увеличи максимално независимостта в дейностите от ежедневния живот. Нашата терапия и интервенция се основават на принципите на теорията на сензорната интеграция, разработена от Jean Ayres и неврологичните принципи в детското развитие.

Центърът използва основани на доказателства ерготерапевтични подходи и сензорноинтегративна терапия за подобряване на уменията и подобряване на функционалната независимост в следните области:

Сензорна преработка

Сензорната преработка представлява способността да се организира и интерпретира информацията от околната среда и тялото чрез сетивните системи. Това ни помага да реагираме и да се адаптираме към различни ситуации, дейности и среда.

Децата със затруднения в сензорната преработка могат да демонстрират:

• Тактилна защита: реагира емоционално или агресивно при докосване или изцапване на ръцете, при игра с пясък, пластилин или бои.
• Страх, когато краката им се отделят от земята и не харесват „движещите се” съоръжения на детски площадки, напр. люлки, въртележки и др.
• Трудност при неподвижно седене на пода или на стол и желание за често разхождане из стаята.
• Разстройване от силни шумове, което може да доведе до поставяне на ръце върху ушите.
• Поставяне на обекти в устата, смучене, дъвчене на предмети, дори ако не са годни за консумация, напр. пръсти, молив, играчки и др.
• Разсеяност и трудно задържане на вниманието.
• Трудност в поддържането на лично пространство.
• Агресивно поведение и чести емоционални изблици.
• Трудност при развиване на подходящи за възрастта игра и социални умения.

Ранна интервенция:

Ранната интервенция помага за ранното развитие на сензорномоторни, социални и регулаторни способности, които са необходими за здравословно развитие на по-късни етапи.

Ранната намеса би била от полза за бебета и кърмачета с:

• Забавени етапи на развитие, подходящи за възрастта, в двигателните и социалните области.
• Деца с висок (спастичен) или нисък (хипо) тонус.
• Бебета, които имат затруднения при обръщане, сядане, пълзене, лазене.
• Бебета с травматично раждане.
• Бебета с неврологични заболявания като вродени дефекти, церебрална парализа и др.

Груби двигателни умения:

Грубите двигателни (физически) умения са тези, които изискват движение на цялото тяло и които включват големите мускули на тялото за изпълнение на ежедневни функции. Грубите двигателни умения са важни, за да могат децата да изпълняват ежедневни функции, като ходене, бягане, прескачане, както и умения за игра (напр. катерене) и спортни умения (напр. хващане, хвърляне на топка).

Децата със затруднения в грубите двигателни умения могат да демонстрират:

• Нисък тонус, лоша поза (постурален контрол).
• Трудности при подскачане, прескачане, скачане.
• Некоординирани движения, тромави.
• По-бавно завършване на дейности спрямо връстници.
• Трудност при игра на детска площадка.
• Трудност при хващане и хвърляне на топка.
• Липса на доминантна ръка при манипулиране с предмети.
• Забавени етапи на двигателно развитие.

Фини двигателни умения:

Фините двигателни умения включват използването на по-малките мускули на ръцете за манипулиране с предмети, като например при закопчаване на копчета, отваряне на кутии, използване на моливи или ножици. Ефективността на фините двигателни умения значително влияе върху качеството на резултата от задачата, както и върху скоростта на изпълнение на задачата.

Децата със затруднения във фината моторика могат да демонстрират:

• Незряло хващане на молив
• Неясно рисуване на форми или изписване на букви.
• Недостатъчно развити умения за манипулиране с ръцете като рязане, оцветяване и др.
• Затруднения при дейности, изискващи координация „око-ръка“.

Перцептивни и когнитивни умения:

Перцептивните и когнитивните умения помагат на детето да разбере връзката и конфигурацията на обектите и себе си в околната среда и пространството. Те също така включват визуални умения, които позволяват на детето да разбере характеристиките на обектите като форма, размер и структура, така че да направи правилна преценка. На тези умения се разчита повече през предучилищните и училищните години.

Дете с перцептивни и когнитивни затруднения може да демонстрира:

• Лошо усещане за тялото: чести падания, привеждане на тялото напред или отпускането му назад.
• Лоша ориентация в средата.
• Невъзможност за преодоляване на препятствия и съответно често спъване в тях.
• Незадоволителни умения за вгнездяване и/или подреждане на пъзел.
• Трудност при преписване от дъската.
• По-чести размествания на букви в сравнение с връстници.
• Трудност при четене от книга.
• Затруднено изписване на букви.
• Трудност при копиране на прости форми.
• Трудност при конструктивни игри, напр. Lego.

Поведение и регулиране:

Поведението и емоционалната регулация на детето зависи от начина, по който то възприема, интерпретира и адаптира постъпващата информация. Мозъкът трябва да реагира на безброй стимули, които могат да имат различни нива на значимост. Добра регулация се демонстрира, когато детето е в състояние да поддържа вниманието си, за да извършва дейностите си в дадена среда.

Трудностите в тези умения могат да бъдат демонстрирани като:

• Неадекватно, незряло поведение.
• Силно разсеяно, кратко внимание или импулсивно поведение.
• Хипер- или хипоактивност.
• Невъзможност за интеракция с други деца.
• Избягване на нови задачи.
• Труден преход между дейности.
• Често неутешимо поведение.

Игра и социално развитие:

Играта е начинът, по който децата научават за околната среда, телата си и мястото си в света около тях. Играта осигурява среда за подобряване на развитието на моторни, сетивни, когнитивни и социални умения при децата. Социалното участие изисква здравословно взаимодействие с другите, поддържане на подходящо поведение и внимание и саморегулация.

Деца с трудности в играта и социални умения могат да демонстрират:

• Неподходяща игра спрямо възрастта.
• Неразбиране на правилата или темата на играта.
• Намалени социални взаимодействия и участие.
• Повтаряща се, стереотипна игра.

Участие в ежедневните дейности:

Като основно средство в ерготерапията, дейностите са приоритет в ерготерапевтичната интервенция. Включването в дейности според възрастта и възможностите на детето заема централна роля в терапевтичния процес. Крайна цел от работата ни е осигуряване на възможност за самостоятелно изпълнение на дейностите от ежедневието.

Децата със затруднения в тази област могат да демонстрират:

• Трудности в ежедневните дейности (ДЕЖ) като използване на тоалетна, хранене, отваряне/затваряне на кутии за обяд, разкопчаване/закопчаване на копчета и ципове, събличане/обличане на дрехи, обуване/събуване на чорапи и обувки и т.н.

Ерготерапевтична оценка:

Холистичните ерготерапевтични оценки са насочени към разбиране на силните, слабите страни и трудностите на детето, за да се планират приоритетите в интервенцията. Оценката е структурирана и включва използване на различни формални и неформални методи за получаване на базова оценка на детето. Тази сесия също така дава възможност на родителите да споделят своите притеснения и да разберат как ерготерапевтичната програма би помогнала на детето им да постигне максималния си потенциал. Времето за оценка варира от 30 минути до 60 минути в зависимост от проблемите. Официален доклад за оценката се предоставя на родителите. Докладът е насока за планиране и надграждане на терапевтичните цели за настоящето и бъдещето.

Терапевтични сесии:

Целите и приоритетите, заложени в терапевтичния план, се основават на оценката. Индивидуалните терапевтични сесии или груповите терапевтични сесии са предназначени да помогнат на детето да постигне оптимална функционална независимост. Продължителността може да бъде 30 минути, 40 минути или 1 час в зависимост от преценената нужда и честотата, определена от терапевта и родителите. Терапевтичните сесии са научно проектирани и постигат цели си чрез игра. Терапията е ориентирана към детето и дава възможност за непрекъснато развитие на уменията и учене.

Професионална супервизия и наставничество:

Ние предлагаме клинична супервизия на ерготерапевти за подобряване на техните клинични умения, помощ при поставяне на цели, избор на терапевтични интервенции и дейности и взаимодействие с клиенти и техните семейства.